Новото пребиваване в Германия вече започна, само че този път действието се развива на Юг в много приятния град Регенсбург. А как валеше тази сутрин в София… Мислях че няма да може да излетим, но в крайна сметка се забавихме само с около час.
За пореден път - транспортната система в Германия е страхотна. Въпреки закъснението от 1 час успях да си преправя цялото пътуване от Мюнхен до Регенсбург за минути. За отбелязване е, че се намери германец, който сам да предложи помощ на улицата.
Влача си аз огромния куфар, заедно с ръчния багаж, а с другата ръка гордо стиснала лаптопа по едни безкрайни стълби на мюнхенското летище и чувам глас зад мен: Извинете, може ли да Ви помогна…. Много стресирана ми изглеждате. Неочаквано, но все пак типично немско по някакъв начин
Последва двучасово пътуване с влак - познатите гари, познатите вагони…. все хубави спомени и най-накрая пристигнах в Регенсбург. С упътване записано в Молескина съвсем смело поех пътя към хотела. Никакъв проблем. За 15 мин с 20 кила багаж стигнах до хотела.
Настаниха ме в стаята Scheugäßchen и аз реших, че е време за вечеря и малка разходка. Малки павирани улички с фенери, красота. Леко прехвърча снях, тук таме има още коледна украся…. Вървейки по пътя забелязвам едно заведение… странно. Влизам … класическа музика се носи, защо ли да не вечерям точно тук. Сядам на масата. Висок, чернокос сервитьор с очила и много мил (и странен) ми напомни на случката с Cookies в Берлин - значи това е мястото. Weizeeeeeeeen. Моята бира. И който твърди, че била само за мъже, може…. може да спре да го твърди . След добрата вечеря, баня и право в леглото. Лека нощ.
Да ти се е случвало да гледаш клип и след 3-5 минута да си мислиш:” Хайдееее, този клип няма край…. уффф, 8 минути, вие луди ли сте?” Пусни си , например, откъс от класическо произведение в You Tube…
Поне на мен ми се е случвало и мисля че знам защо. Твърде много стандартна музика. Всяка песен трае между 3 и 5 минути и ти запичваш да живееш в този интврвал, да мислиш в този интервал, започваш да очакваш този интервал и дори да мечтаеш в този интервал. Това накъсване, малко или много забързва ритъма в който живееш, съкращава цикъла на живота на отделната единица, времето между началото и края, прави мимолетните неща съвсем нормални и предпочитани.
Малко остана, идвам си! Не ми се разделя с това хубаво място, но пък ми се събира с ВКЪЩИ. Пак се връщам на изходна позиция. Както преди 5 месеца. Усещам как сънят си отива и аз съм пак там, в началото, вкъщи, поне докато новият сън започне.
Но въпреки това има още 15 дни, предоволно много време за да се случат безброй хубави неща. Очаква ме Берлин, малко разходки из околността, да речем Bad Neuenahr, защото е обещано, басейн, партита… абсолютно разпиляно, безполезно и прекрасно време.
Надявам се като се върна, приятелите ми да са се променили. Не защото не ги харесвам, напротив, а защото промяната означава живот, означава движение, означава че дишаш и мислиш. Надявам се много неща са се случили, и то такива, които си спомнят и ми разказват с усмивка.
Искам… всеки ден да е все по-хубав, както досега е било!
Странно, нищо ли не ми се случва, не мога да отделя събитията или просто вече се приобщих, но не мога да се сетя за свястна история, която да не предполага половин часово обяснение кой, ама защо, ама къде, ахааам…. историята май дори трябвало да бъде и смешна.
Но като цяло “Всеки ден е все по-хубав!”. Вече си имаме вътрешнозаводски шеги с някои хора, дори знам как е “вътрешнозаводски” на немски/der Insiderjoke - може и само Insider/Още от сега започвам с драмите по разделянето, което означава само едно - хубаво е.
М даммм, пак старата песен на нов глас - Всички неща си имат край, само хубавите неща си имат лош край, защото ако краят не е лош, значи нещата въобще не са били хубави. Последният да изгаси лампата.
А може би се питате как беше партито - ами много готино. Пак типично като за мен, събираш на едно място адски различни хора и се чудиш дали ще взаимодействат - с риск от експлозия - или ще се доразслоят и ще си заминат рано рано. Е добре се получи. Дино така и не се престраши да опита ракията, а хем беше обещал, Марсел и Куба пък не се предадоха до последно, но нямаше жертви
Хубаво е. Променяш не само своя живот, а и живота на ред хора, е естествено само такива които са готови да приемат тази промяна. Носиш нещо ново, различното, което на драго сърце би споделил с хората, и от своя страна би повървял замалко в техните мокасини… какво по-хубаво
Twice I turn my back on you
I fell flat on my face but didn’t loose
Tell me where would I go
Tell me what led you on I’d love to know
Was it the blue night
Gone fragile
Was it both men
In wonder steady gone under
Was it the light ways
So frightening
Was it two wills
One mirror holding us dearer now
Thought I had an answer once
But your random ways swept me along
Colossal signs so I got lost
With so many lovers singing soft
Was it the blue night
Gone fragile
Was it both men
In wonder steady gone under
Was it the light ways
So frightening
Was it two wills
One mirror holding us dearer now
Hallo Leute,
Wir machen Grillen-Party am Dienstag im Wohnheim. Bringt ihr was zum Trinken und Essen und das wichtigste - gute Laune.
Wenn ihr auch Mut habt, könnt ihr ein typisch bulgarisches Getränk probieren - Rakia (Traubenschnaps), sowie bulgarischen Wein.
Един ден във Франкфурт на Майн или както с Марина го прекръстихме, в Майнхатън
Финансова столица на европа, транспотрен център, градът в който има всичко. Сигурни улици и стабилна организирана престъпност. Най-богатият град в Европа, в който обаче просяците са на всеки ъгъл.
Банки, банки и пак банки, според гида са поне 360, почти всяка банка има представителство там, естествено да не забравяме Европейската централна банка и Борсата. Сгради, строени в период от 1000 години съжителстват спокойно една до друга. 30 Галерии, включително и къщата - музей на обичния син на Франкфурт - Гьоте.
След приятна обиколка на града ( слава богу основното е събрано в центъра и може да се обиколи за 2 часа) и похапване, пристъпихме към самостоятелно изследване на местата. Ще ми се да имахме повече време, но за жалост не беше така. Относно обяда си заслужава да се спомене, че опитах типичните Франкфуртски вкусотии - Зелен сос и ябълково вино.
Успяхме да се качим на Main Tower един от многото небостъргачи за да видим града, и да посетим къщата на Гьоте. Някак си липсват случки, само забележителности. С Марина стигнахме до извода, че вече малко неща в Европа могат да ни впечатлят. Културата е дотолкова сходна, че е трудно да ни убедят колко е уникална дадена сграда например. Май ще трябва да се ориентираме на юг или изток.
