май 19 2009

Jazzanova - What do you want?

Лора /Lora.../| Категория: Настроения | 0 Коментари

май 10 2009

Един ден във Франкфурт (на Майн)

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 1 Коментар

Един ден във Франкфурт на Майн или както с Марина го прекръстихме, в Майнхатън :)
Финансова столица на европа, транспотрен център, градът в който има всичко. Сигурни улици и стабилна организирана престъпност. Най-богатият град в Европа, в който обаче просяците са на всеки ъгъл.
Банки, банки и пак банки, според гида са поне 360, почти всяка банка има представителство там, естествено да не забравяме Европейската централна банка и Борсата. Сгради, строени в период от 1000 години съжителстват спокойно една до друга. 30 Галерии, включително и къщата - музей на обичния син на Франкфурт - Гьоте.
След приятна обиколка на града ( слава богу основното е събрано в центъра и може да се обиколи за 2 часа) и похапване, пристъпихме към самостоятелно изследване на местата. Ще ми се да имахме повече време, но за жалост не беше така. Относно обяда си заслужава да се спомене, че опитах типичните Франкфуртски вкусотии - Зелен сос и ябълково вино.
Успяхме да се качим на Main Tower един от многото небостъргачи за да видим града, и да посетим къщата на Гьоте. Някак си липсват случки, само забележителности. С Марина стигнахме до извода, че вече малко неща в Европа могат да ни впечатлят. Културата е дотолкова сходна, че е трудно да ни убедят колко е уникална дадена сграда например. Май ще трябва да се ориентираме на юг или изток.

апр 18 2009

А може ли малко основи или всичко трябва да знам…

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 0 Коментари

Първо - толкова хъс и желание от моя страна. Как можа тази жена… Eventlogistik. Ще пишем… учебник. Вярно, голямо предизвикателство. За пореден път скачам с главата напред, без да знам дали е езеро или блато. А аз просто исках да науча нещо. Но ще се преборя, тя пък да не си мисли че ще успее да ме откаже.
Второ - Имаме си истинска компания, която още си няма име, но и това ще уредим. Аз се “преборих” за президентския пост, имам си много ентусиазиран вицепрезидент и много готини хора за работа. Ще бъде доста интересно. Наистина е много ободряващо като си помислиш, че на 21, макар и за няколко месеца си CEO на истинска (поради ред обстоятелства) консултантска фирма. Дори и да не ми се отвори отново възможност за такава позиция, поне ще ми се е случило. :) Дано не си падна на носа върху постлания с килим под…

апр 06 2009

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 0 Коментари

И нека лекциите започнат. Днес беше първият истински истински учебен ден. Ходих на 2 предмета от които май само единият ще ми трябва. Ама защо така с лошо тия хора. Мислех, че повече математика, статистика, разпределения няма да видя, но нееее! Да ми е честито. Сега ще ми излезе през носа 2-3 дневното учене (за целия семестър въобще) по статистика. Като цяло е доста приятно, имам предвид това че разбирам по-голямата част от материала, та не се оглеждам като мишка в трици. Иначе? Иначе продължаваме да се забавляваме като може, като не може си седим в нас. Аз и Егото ми ;)

мар 28 2009

Малко подробности

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 0 Коментари

Май само се помотвам тези дни, нищо смислено, освен вчерашното излизане на Irish Pub в Бон. Иначе през деня Корп ни организира поредната безумна среща в офиса, каквато между другото предстои и днес, за да си говорим за първите ни впечатления от Германия. Онези малки неща, които уж нямат значение но променят облика на вскяка страна. Полезното в случая е, че успях лично за себе си да ги събера (поне част от тях) на куп. Ето някои:

  1. Белите къщи - сиво небе, защото естествено вали, все още малко зеленина - началото на март- и сред това невпечатляващо обкръжение изникват тези чисто бели къщи - дори очите започват да болят от контраста.
  2. Разделянето на боклука - честно казано не ме беше впечатлило чак толкова, защото според мен тази обсебеност в Германия е задължително да се пренесе и в България, за да не си останат безкрайните изговорени речи за справяне с екологичната криза просто думи на вятъра. Има всякакви видове контейнери - за хартия, за стари дрехи, за стъкло по цветове естествено, за пластмаса и за Био отпадъци. Понякога много се чудиш преди да хвърлиш нещо и дори се стига ди там че отпадък който дори е по-малък от шепата ти се дели на 3-4 и се хвърля в различните контейнери.
  3. За дъвките и носните кърпички - Тотално неразбиране от моя страна. Не мога, сигурно и няма да склоня да приема тази особеност. Абсолютно неучтиво е да дъвчеш дъвка. Гледат те толкова странно, сякаш си се нацапал целия с кал и разни други примеси. Но за сметка на това можеш да си издухаш носа колкото силно искаш, където ти скимне. Без ограничения.
  4. Таксите за телевизия и радио - следствие от което е по-малко гледане на телевизия. Браво. Хвала. Повече време за хората и по-малко екрани. Не че аз не вися пред лаптопа, ама това поне е свързано с общуване с реални хора.
мар 25 2009

Малко Кьолн…

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 2 Коментари

М дам, вървейки си по пътя пропуснах да отбележа за двамата четящи няколко събития . Нищо, молескинът всичко помни :)

Ако някога живея в Германия, отново, искам да е в Кьолн. Много хубав дух има това място. Шарен. И хората са много шарени, всеки си носи своето. Посетени места: 

  1. Катедралата -  естествено. Би било тъпо да не започнеш с нея по няколко причини. Най-важната - ако я оставиш за следобед, толкова ще те мързи, че няма абсолютно никакъв шанс да изкачиш кулите. А и от друга страна, ако предположим, че пристигаш с влак, просто това е първото нещо което виждаш, излизайки от гарата. Няма как да не те завлече инстинктивно. Нямахме си гид, нищо не научихме , само зяпахме, пък и за какво е иначе Гугъл. 
  2. Музеят - за разлика от Катедралата , музеи бол. Без да искаме си избрахме обаче един , който на мен много ми хареса. Ludwig. Ако намеря официалния уебсайт , ще сложа и адреса. Имам си и любима инсталация. Андреас Фишер - “Rabenrohr” . За нас с Марина - лудичкото :) http://www.arcor.de/vportal/videoplay.jsp?clipID=17911  Тръбата е кутия от Прингълс . Имаше доста неща от Пикасо,  Дали, много поп арт… Доста добра галерия, обхващаща достатъчно стилове, които не мога да изброя. Това което ми направи впечатление -  модерното изкуство е доста мръсно. Буквално. Мирише и изглежда ( понякога) като кал, отпадък. В никакъв случай не съм против. Все пак хората са достатъчно изобретателни и намират красивото в какво ли не -  угарки от цигари, стар хляб, кабели, остатъци от плакати и вестници, всичко става. Пък и защо да не си направиш нов оттенък на синьото (Klein). Точка.
  3. Музеят на шоколада.  Чак не ми се разказва. Интересни точки:
  • Тропическият кът
  • Залата с рекламите
  • Шоколадовият фонтан
  • Залата с кутии и опаковки
  • Магазинът. Най-много!!! 

То се е видяло. Пак ще се ходи. Поне 2 пъти. Засега толкова! (14.03.2009)

мар 10 2009

Неделя - Бон

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 1 Коментар

М даммм , не успях да пиша след разходката, но вече всъщност не искам да се повтарям коя сграда колко ми е харесала. Пак прекрасно. Бяхме на гости на координаторката, защото се преместила в нова къща и искаше да покани старите си съседи, за да се разделят подобаващо. В един хубав квартал с дву-, триетажни къщи, на една хубава улица, на един горен слънчев етаж.  Прекрасно,  прекрасно. Запознахме се с приятелите им ( на Frau Korpp и мъжът и , който е англичанин), но нещото което учуди не само нас с Мариня а и самата домакиня, беше че гостите изобщо не се поинтересувахаза това изобщо какво правим тук, какви сме, що сме. Просто приеха, че присъстваме там и това е. Но… 

Иначе беше много приятно, да навлезеш наистина в немската култура . :) За жалосто обаче не направихме никакви снимки. Ще трябва пак да се отиде, този път само на разходка . Скоро

мар 08 2009

Ден 3 - Разходка из Кобленц

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 0 Коментари

Прекрасен ден… птичките пеят, слънцето пече, а ние с Марина се разхождаме из Кобленц. Като абсолютни туристи - това, което най-много обичам - снимахме каквто можахме, обиколихме каквото можахме, но остана поне още толкова. Много хубава архитектура - давам си сметка колко соц строителството нарушава пейзажа. Тук такова просто няма как да има и това е прекрасно. Еклектиката понякога ти идва малко в повече, но не е достатъчно натрапчиво за да разруши цялостното усещане. Малко снимчици тук -
1|2|3|4|5|6|7|8|9|10|11|12|13|14|15|16|17|18|19|20|21|22|23|24|25|26|27|28|29|30|31|32|33|34|35|36|37|38|39|40|41|42|43|44|45|46|47
и копие тук:
http://www.cup-of-coffee.net/storage/KoblenzDay1-3/ .

мар 06 2009

Началото

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 0 Коментари

Хмм, обещала съм, няма как, само снимков материал ми е трудно да приложа, но като се натрупа и една галерийка ще спретна  И така… 

Полетът беше доста приличен. Не че мога да дам оценка, но мисля че беше ОК. След което започна големият дъжд, още вали, досадно , ситно , неспиращо. Сигурно има известна романтика, освен ако не са ти подгизнали краката. Видях си новата къща,  поредното “у нас”. Много е сладко -  таванско с тези косите тавани, които толкова много ми харесват. Само трябва да поизчистя, но всичко по реда си.

Днес (Ден 2) успях да отида и до университета. Е той вече наистина е супер. И координаторката е много мила, усмихната и готова да помага за всичко.  

Основна разлика между Кобленц и София, освен очевидните -  много по-зелено е, може би от влагата и естествено мнооого по-чисто. Белите ми кецове, след 5 часа скитане по улицата  още са бели. Уаааау :)

Освен това влаковете наистина са скъпи, но пък са си удобни като градски транспорти и много чисти за разлика от същия. Освен това много хора ги използват, а в тях не се носят неприятни аромати ( препратка Дългят път към дома).  Само агитката на някакъв футболен отбор, с която пътувах навръщане от Ремаген, ме убеди че и те са си простаци. На доста глупости се наслушах и нагледах, слава богу, че не разбирам всичко.

 Засега толкова

фев 23 2009

Дългият път към дома

Лора /Lora.../| Категория: Малки среднощни | 0 Коментари

Особено дълъг, ако се наложи да пътуваш с хора, които не си падат много по сапун и вода :) Ноооо, това не трябва да се забелязва, в крайна сметка обонянието ти започва да игнорира неприятните аромати, само очите продължават да сълзят.

А удома си е най-хубаво, май. Тази сутрин, когато се събудих имах много странно усещане - мина ми бързо, но все пак ще споделя. Все едно се намирах в промеждутък безвремие в своя живот. Сякаш 3-те години, които прекарах в София и по-скоро 2-те на работа са един миг, сън, който е  свършил и сега отново съм на изходна позиция - вкъщи.  Изчакване на следващото събитие, следващата точка, която трябва да свържа.

Май прекалявам с драматизма :)

«older posts newer posts»

© 2006 Cup-Of-Coffee.net | Wordpress | dKret 1.9 | Top