Дългият път към дома

Особено дълъг, ако се наложи да пътуваш с хора, които не си падат много по сапун и вода :) Ноооо, това не трябва да се забелязва, в крайна сметка обонянието ти започва да игнорира неприятните аромати, само очите продължават да сълзят.

А удома си е най-хубаво, май. Тази сутрин, когато се събудих имах много странно усещане - мина ми бързо, но все пак ще споделя. Все едно се намирах в промеждутък безвремие в своя живот. Сякаш 3-те години, които прекарах в София и по-скоро 2-те на работа са един миг, сън, който е  свършил и сега отново съм на изходна позиция - вкъщи.  Изчакване на следващото събитие, следващата точка, която трябва да свържа.

Май прекалявам с драматизма :)

RSS Trackback URL 23. февруари 2009 (20:12)
Filed under: Малки среднощни

Write a Comment

© 2006 Cup-Of-Coffee.net | Wordpress | dKret 1.9 | Top