Cup-Of-Coffee.net

Май само се помотвам тези дни, нищо смислено, освен вчерашното излизане на Irish Pub в Бон. Иначе през деня Корп ни организира поредната безумна среща в офиса, каквато между другото предстои и днес, за да си говорим за първите ни впечатления от Германия. Онези малки неща, които уж нямат значение но променят облика на вскяка страна. Полезното в случая е, че успях лично за себе си да ги събера (поне част от тях) на куп. Ето някои:

1. Белите къщи - сиво небе, защото естествено вали, все още малко зеленина - началото на март- и сред това невпечатляващо обкръжение изникват тези чисто бели къщи - дори очите започват да болят от контраста.
2. Разделянето на боклука - честно казано не ме беше впечатлило чак толкова, защото според мен тази обсебеност в Германия е задължително да се пренесе и в България, за да не си останат безкрайните изговорени речи за справяне с екологичната криза просто думи на вятъра. Има всякакви видове контейнери - за хартия, за стари дрехи, за стъкло по цветове естествено, за пластмаса и за Био отпадъци. Понякога много се чудиш преди да хвърлиш нещо и дори се стига ди там че отпадък който дори е по-малък от шепата ти се дели на 3-4 и се хвърля в различните контейнери.
3. За дъвките и носните кърпички - Тотално неразбиране от моя страна. Не мога, сигурно и няма да склоня да приема тази особеност. Абсолютно неучтиво е да дъвчеш дъвка. Гледат те толкова странно, сякаш си се нацапал целия с кал и разни други примеси. Но за сметка на това можеш да си издухаш носа колкото силно искаш, където ти скимне. Без ограничения.
4. Таксите за телевизия и радио - следствие от което е по-малко гледане на телевизия. Браво. Хвала. Повече време за хората и по-малко екрани. Не че аз не вися пред лаптопа, ама това поне е свързано с общуване с реални хора.

М дам, вървейки си по пътя пропуснах да отбележа за двамата четящи няколко събития . Нищо, молескинът всичко помни

Ако някога живея в Германия, отново, искам да е в Кьолн. Много хубав дух има това място. Шарен. И хората са много шарени, всеки си носи своето. Посетени места: 

1. Катедралата -  естествено. Би било тъпо да не започнеш с нея по няколко причини. Най-важната - ако я оставиш за следобед, толкова ще те мързи, че няма абсолютно никакъв шанс да изкачиш кулите. А и от друга страна, ако предположим, че пристигаш с влак, просто това е първото нещо което виждаш, излизайки от гарата. Няма как да не те завлече инстинктивно. Нямахме си гид, нищо не научихме , само зяпахме, пък и за какво е иначе Гугъл. 
2. Музеят - за разлика от Катедралата , музеи бол. Без да искаме си избрахме обаче един , който на мен много ми хареса. Ludwig. Ако намеря официалния уебсайт , ще сложа и адреса. Имам си и любима инсталация. Андреас Фишер - “Rabenrohr” . За нас с Марина - лудичкото :) http://www.arcor.de/vportal/videoplay.jsp?clipID=17911  Тръбата е кутия от Прингълс . Имаше доста неща от Пикасо,  Дали, много поп арт… Доста добра галерия, обхващаща достатъчно стилове, които не мога да изброя. Това което ми направи впечатление -  модерното изкуство е доста мръсно. Буквално. Мирише и изглежда ( понякога) като кал, отпадък. В никакъв случай не съм против. Все пак хората са достатъчно изобретателни и намират красивото в какво ли не -  угарки от цигари, стар хляб, кабели, остатъци от плакати и вестници, всичко става. Пък и защо да не си направиш нов оттенък на синьото (Klein). Точка.
3. Музеят на шоколада.  Чак не ми се разказва. Интересни точки:

• Тропическият кът
• Залата с рекламите
• Шоколадовият фонтан
• Залата с кутии и опаковки
• Магазинът. Най-много!!! 

То се е видяло. Пак ще се ходи. Поне 2 пъти. Засега толкова! (14.03.2009)

М даммм , не успях да пиша след разходката, но вече всъщност не искам да се повтарям коя сграда колко ми е харесала. Пак прекрасно. Бяхме на гости на координаторката, защото се преместила в нова къща и искаше да покани старите си съседи, за да се разделят подобаващо. В един хубав квартал с дву-, триетажни къщи, на една хубава улица, на един горен слънчев етаж.  Прекрасно,  прекрасно. Запознахме се с приятелите им ( на Frau Korpp и мъжът и , който е англичанин), но нещото което учуди не само нас с Мариня а и самата домакиня, беше че гостите изобщо не се поинтересувахаза това изобщо какво правим тук, какви сме, що сме. Просто приеха, че присъстваме там и това е. Но… 

Иначе беше много приятно, да навлезеш наистина в немската култура . За жалосто обаче не направихме никакви снимки. Ще трябва пак да се отиде, този път само на разходка . Скоро

Прекрасен ден… птичките пеят, слънцето пече, а ние с Марина се разхождаме из Кобленц. Като абсолютни туристи - това, което най-много обичам - снимахме каквто можахме, обиколихме каквото можахме, но остана поне още толкова. Много хубава архитектура - давам си сметка колко соц строителството нарушава пейзажа. Тук такова просто няма как да има и това е прекрасно. Еклектиката понякога ти идва малко в повече, но не е достатъчно натрапчиво за да разруши цялостното усещане. Малко снимчици тук -
1|2|3|4|5|6|7|8|9|10|11|12|13|14|15|16|17|18|19|20|21|22|23|24|25|26|27|28|29|30|31|32|33|34|35|36|37|38|39|40|41|42|43|44|45|46|47
и копие тук:
http://www.cup-of-coffee.net/storage/KoblenzDay1-3/ .

Хмм, обещала съм, няма как, само снимков материал ми е трудно да приложа, но като се натрупа и една галерийка ще спретна  И така… 

Полетът беше доста приличен. Не че мога да дам оценка, но мисля че беше ОК. След което започна големият дъжд, още вали, досадно , ситно , неспиращо. Сигурно има известна романтика, освен ако не са ти подгизнали краката. Видях си новата къща,  поредното “у нас”. Много е сладко -  таванско с тези косите тавани, които толкова много ми харесват. Само трябва да поизчистя, но всичко по реда си.

Днес (Ден 2) успях да отида и до университета. Е той вече наистина е супер. И координаторката е много мила, усмихната и готова да помага за всичко.  

Основна разлика между Кобленц и София, освен очевидните -  много по-зелено е, може би от влагата и естествено мнооого по-чисто. Белите ми кецове, след 5 часа скитане по улицата  още са бели. Уаааау

Освен това влаковете наистина са скъпи, но пък са си удобни като градски транспорти и много чисти за разлика от същия. Освен това много хора ги използват, а в тях не се носят неприятни аромати ( препратка Дългят път към дома).  Само агитката на някакъв футболен отбор, с която пътувах навръщане от Ремаген, ме убеди че и те са си простаци. На доста глупости се наслушах и нагледах, слава богу, че не разбирам всичко.

 Засега толкова