Cup-Of-Coffee.net

Особено дълъг, ако се наложи да пътуваш с хора, които не си падат много по сапун и вода Ноооо, това не трябва да се забелязва, в крайна сметка обонянието ти започва да игнорира неприятните аромати, само очите продължават да сълзят.

А удома си е най-хубаво, май. Тази сутрин, когато се събудих имах много странно усещане - мина ми бързо, но все пак ще споделя. Все едно се намирах в промеждутък безвремие в своя живот. Сякаш 3-те години, които прекарах в София и по-скоро 2-те на работа са един миг, сън, който е  свършил и сега отново съм на изходна позиция - вкъщи.  Изчакване на следващото събитие, следващата точка, която трябва да свържа.

Май прекалявам с драматизма

“В този живот, всеки ден е все по-хубав.

В този живот, всяка мисъл има смисъл.”

Имам си Moleskine .

С чисто бели страници, без редове и полета. И то не един, а два…

Всъщност бяха 5, но допълнителните 3 са разпределени по приятели. Щях да припадна от радост когато ми ги подариха , *вметка: благодаря ти, Веско (прегръдка)*, буквално загубих ума и дума, поговорката се превърна в най-обективната реалност, която можете да си представите.

Още не мога да се престраша да пиша в тях. Предполагам ще го направя,  когато излетя за Германия, за да има по-смислено начало - да не започва с край. Их, имало още прекрасни хора (*усмивка*) …

P.S. Ето затова, Теди, не исках да пускам пост.  Ма като не искаш да се видиш с мен да ти дам подаръка, така трябваше да разбереш какъв е!