фев 01 2010

Отново в Германия

Лора /Lora.../| Категория: German Stories Part 2 | 0 Коментари

Новото пребиваване в Германия вече започна, само че този път действието се развива на Юг в много приятния град Регенсбург. А как валеше тази сутрин в София… Мислeх, че няма да може да излетим, но в крайна сметка се забавихме само с около час.

За пореден път - транспортната система в Германия е страхотна. Въпреки закъснението от 1 час успях да си преправя цялото пътуване от Мюнхен до Регенсбург за минути. За отбелязване е, че се намери германец, който сам да предложи помощ на улицата.

Влача си аз огромния куфар, заедно с ръчния багаж, а с другата ръка гордо стиснала лаптопа по едни безкрайни стълби на мюнхенското летище и чувам глас зад мен: Извинете, може ли да Ви помогна…. Много стресирана ми изглеждате. Неочаквано, но все пак типично немско по някакъв начин :)

Последва двучасово пътуване с влак -  познатите гари, познатите вагони…. все хубави спомени и най-накрая пристигнах в Регенсбург. С упътване записано в Молескина съвсем смело поех пътя към хотела. Никакъв проблем. За 15 мин с 20 кила багаж стигнах до хотела.

Настаниха ме в стаята Scheugäßchen и аз реших, че е време за вечеря и малка разходка. Малки павирани улички с фенери, красота. Леко прехвърча снях, тук таме има още коледна украся…. Вървейки по пътя забелязвам едно заведение… странно. Влизам … класическа музика се носи, защо ли да не вечерям точно тук. Сядам на масата. Висок, чернокос сервитьор с очила и много мил (и странен) ми напомни за случката с Cookies в Берлин -  значи това е мястото. Weizeeeeeeeen. Моята бира. И който твърди, че била само за мъже, може….  След добрата вечеря, баня и право в леглото. Лека нощ.

юли 30 2009

Some notes…

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 0 Коментари

Малко остана, идвам си! Не ми се разделя с това хубаво място, но пък ми се събира с ВКЪЩИ. Пак се връщам на изходна позиция. Както преди 5 месеца. Усещам как сънят си отива и аз съм пак там, в началото, вкъщи, поне докато новият сън започне.

Но въпреки това има още 15 дни, предоволно много време за да се случат безброй хубави неща. Очаква ме Берлин, малко разходки из околността, да речем Bad Neuenahr, защото е обещано, басейн, партита… абсолютно разпиляно, безполезно и прекрасно време.

Надявам се като се върна, приятелите ми да са се променили. Не защото не ги харесвам, напротив, а защото промяната означава живот, означава движение, означава че дишаш и мислиш. Надявам се много неща са се случили, и то такива, които си спомнят  и ми разказват с усмивка.

Искам… всеки ден да е все по-хубав, както досега е било!

Wanderlust….

юни 12 2009

Юни

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 1 Коментар

Странно, нищо ли не ми се случва, не мога да отделя събитията или просто вече се приобщих, но не мога да се сетя за свястна история, която да не предполага половин часово обяснение кой, ама защо, ама къде, ахааам…. историята май дори трябвало да бъде и смешна.
Но като цяло “Всеки ден е все по-хубав!”. Вече си имаме вътрешнозаводски шеги с някои хора, дори знам как е “вътрешнозаводски” на немски/der Insiderjoke - може и само Insider/Още от сега започвам с драмите по разделянето, което означава само едно - хубаво е.
М даммм, пак старата песен на нов глас - Всички неща си имат край, само хубавите неща си имат лош край, защото ако краят не е лош, значи нещата въобще не са били хубави. :) Последният да изгаси лампата.
А може би се питате как беше партито - ами много готино. Пак типично като за мен, събираш на едно място адски различни хора и се чудиш дали ще взаимодействат - с риск от експлозия - или ще се доразслоят и ще си заминат рано рано. Е добре се получи. Дино така и не се престраши да опита ракията, а хем беше обещал, Марсел и Куба пък не се предадоха до последно, но нямаше жертви :)
Хубаво е. Променяш не само своя живот, а и живота на ред хора, е естествено само такива които са готови да приемат тази промяна. Носиш нещо ново, различното, което на драго сърце би споделил с хората, и от своя страна би повървял замалко в техните мокасини… какво по-хубаво :)

юни 07 2009

Party… Dienstag

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 2 Коментари

Venue: Wohnheim
Start: 20:30

Hallo Leute,
Wir machen Grillen-Party am Dienstag im Wohnheim. Bringt ihr was zum Trinken und Essen und das wichtigste - gute Laune.
Wenn ihr auch Mut habt, könnt ihr ein typisch bulgarisches Getränk probieren - Rakia (Traubenschnaps), sowie bulgarischen Wein.

Marina & Lora

*Picture -http://www.grillvest.de/wp-content/uploads/2008/02/grillen-am-meer-der-fertiggrill.jpg

май 10 2009

Един ден във Франкфурт (на Майн)

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 1 Коментар

Един ден във Франкфурт на Майн или както с Марина го прекръстихме, в Майнхатън :)
Финансова столица на европа, транспотрен център, градът в който има всичко. Сигурни улици и стабилна организирана престъпност. Най-богатият град в Европа, в който обаче просяците са на всеки ъгъл.
Банки, банки и пак банки, според гида са поне 360, почти всяка банка има представителство там, естествено да не забравяме Европейската централна банка и Борсата. Сгради, строени в период от 1000 години съжителстват спокойно една до друга. 30 Галерии, включително и къщата - музей на обичния син на Франкфурт - Гьоте.
След приятна обиколка на града ( слава богу основното е събрано в центъра и може да се обиколи за 2 часа) и похапване, пристъпихме към самостоятелно изследване на местата. Ще ми се да имахме повече време, но за жалост не беше така. Относно обяда си заслужава да се спомене, че опитах типичните Франкфуртски вкусотии - Зелен сос и ябълково вино.
Успяхме да се качим на Main Tower един от многото небостъргачи за да видим града, и да посетим къщата на Гьоте. Някак си липсват случки, само забележителности. С Марина стигнахме до извода, че вече малко неща в Европа могат да ни впечатлят. Културата е дотолкова сходна, че е трудно да ни убедят колко е уникална дадена сграда например. Май ще трябва да се ориентираме на юг или изток.

апр 18 2009

А може ли малко основи или всичко трябва да знам…

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 0 Коментари

Първо - толкова хъс и желание от моя страна. Как можа тази жена… Eventlogistik. Ще пишем… учебник. Вярно, голямо предизвикателство. За пореден път скачам с главата напред, без да знам дали е езеро или блато. А аз просто исках да науча нещо. Но ще се преборя, тя пък да не си мисли че ще успее да ме откаже.
Второ - Имаме си истинска компания, която още си няма име, но и това ще уредим. Аз се “преборих” за президентския пост, имам си много ентусиазиран вицепрезидент и много готини хора за работа. Ще бъде доста интересно. Наистина е много ободряващо като си помислиш, че на 21, макар и за няколко месеца си CEO на истинска (поради ред обстоятелства) консултантска фирма. Дори и да не ми се отвори отново възможност за такава позиция, поне ще ми се е случило. :) Дано не си падна на носа върху постлания с килим под…

апр 06 2009

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 0 Коментари

И нека лекциите започнат. Днес беше първият истински истински учебен ден. Ходих на 2 предмета от които май само единият ще ми трябва. Ама защо така с лошо тия хора. Мислех, че повече математика, статистика, разпределения няма да видя, но нееее! Да ми е честито. Сега ще ми излезе през носа 2-3 дневното учене (за целия семестър въобще) по статистика. Като цяло е доста приятно, имам предвид това че разбирам по-голямата част от материала, та не се оглеждам като мишка в трици. Иначе? Иначе продължаваме да се забавляваме като може, като не може си седим в нас. Аз и Егото ми ;)

мар 28 2009

Малко подробности

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 0 Коментари

Май само се помотвам тези дни, нищо смислено, освен вчерашното излизане на Irish Pub в Бон. Иначе през деня Корп ни организира поредната безумна среща в офиса, каквато между другото предстои и днес, за да си говорим за първите ни впечатления от Германия. Онези малки неща, които уж нямат значение но променят облика на вскяка страна. Полезното в случая е, че успях лично за себе си да ги събера (поне част от тях) на куп. Ето някои:

  1. Белите къщи - сиво небе, защото естествено вали, все още малко зеленина - началото на март- и сред това невпечатляващо обкръжение изникват тези чисто бели къщи - дори очите започват да болят от контраста.
  2. Разделянето на боклука - честно казано не ме беше впечатлило чак толкова, защото според мен тази обсебеност в Германия е задължително да се пренесе и в България, за да не си останат безкрайните изговорени речи за справяне с екологичната криза просто думи на вятъра. Има всякакви видове контейнери - за хартия, за стари дрехи, за стъкло по цветове естествено, за пластмаса и за Био отпадъци. Понякога много се чудиш преди да хвърлиш нещо и дори се стига ди там че отпадък който дори е по-малък от шепата ти се дели на 3-4 и се хвърля в различните контейнери.
  3. За дъвките и носните кърпички - Тотално неразбиране от моя страна. Не мога, сигурно и няма да склоня да приема тази особеност. Абсолютно неучтиво е да дъвчеш дъвка. Гледат те толкова странно, сякаш си се нацапал целия с кал и разни други примеси. Но за сметка на това можеш да си издухаш носа колкото силно искаш, където ти скимне. Без ограничения.
  4. Таксите за телевизия и радио - следствие от което е по-малко гледане на телевизия. Браво. Хвала. Повече време за хората и по-малко екрани. Не че аз не вися пред лаптопа, ама това поне е свързано с общуване с реални хора.
мар 25 2009

Малко Кьолн…

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 2 Коментари

М дам, вървейки си по пътя пропуснах да отбележа за двамата четящи няколко събития . Нищо, молескинът всичко помни :)

Ако някога живея в Германия, отново, искам да е в Кьолн. Много хубав дух има това място. Шарен. И хората са много шарени, всеки си носи своето. Посетени места: 

  1. Катедралата -  естествено. Би било тъпо да не започнеш с нея по няколко причини. Най-важната - ако я оставиш за следобед, толкова ще те мързи, че няма абсолютно никакъв шанс да изкачиш кулите. А и от друга страна, ако предположим, че пристигаш с влак, просто това е първото нещо което виждаш, излизайки от гарата. Няма как да не те завлече инстинктивно. Нямахме си гид, нищо не научихме , само зяпахме, пък и за какво е иначе Гугъл. 
  2. Музеят - за разлика от Катедралата , музеи бол. Без да искаме си избрахме обаче един , който на мен много ми хареса. Ludwig. Ако намеря официалния уебсайт , ще сложа и адреса. Имам си и любима инсталация. Андреас Фишер - “Rabenrohr” . За нас с Марина - лудичкото :) http://www.arcor.de/vportal/videoplay.jsp?clipID=17911  Тръбата е кутия от Прингълс . Имаше доста неща от Пикасо,  Дали, много поп арт… Доста добра галерия, обхващаща достатъчно стилове, които не мога да изброя. Това което ми направи впечатление -  модерното изкуство е доста мръсно. Буквално. Мирише и изглежда ( понякога) като кал, отпадък. В никакъв случай не съм против. Все пак хората са достатъчно изобретателни и намират красивото в какво ли не -  угарки от цигари, стар хляб, кабели, остатъци от плакати и вестници, всичко става. Пък и защо да не си направиш нов оттенък на синьото (Klein). Точка.
  3. Музеят на шоколада.  Чак не ми се разказва. Интересни точки:
  • Тропическият кът
  • Залата с рекламите
  • Шоколадовият фонтан
  • Залата с кутии и опаковки
  • Магазинът. Най-много!!! 

То се е видяло. Пак ще се ходи. Поне 2 пъти. Засега толкова! (14.03.2009)

мар 10 2009

Неделя - Бон

Лора /Lora.../| Категория: German stories | 1 Коментар

М даммм , не успях да пиша след разходката, но вече всъщност не искам да се повтарям коя сграда колко ми е харесала. Пак прекрасно. Бяхме на гости на координаторката, защото се преместила в нова къща и искаше да покани старите си съседи, за да се разделят подобаващо. В един хубав квартал с дву-, триетажни къщи, на една хубава улица, на един горен слънчев етаж.  Прекрасно,  прекрасно. Запознахме се с приятелите им ( на Frau Korpp и мъжът и , който е англичанин), но нещото което учуди не само нас с Мариня а и самата домакиня, беше че гостите изобщо не се поинтересувахаза това изобщо какво правим тук, какви сме, що сме. Просто приеха, че присъстваме там и това е. Но… 

Иначе беше много приятно, да навлезеш наистина в немската култура . :) За жалосто обаче не направихме никакви снимки. Ще трябва пак да се отиде, този път само на разходка . Скоро

«older posts

© 2006 Cup-Of-Coffee.net | Wordpress | dKret 1.9 | Top